— Дядо, деденце, нещо пак ми раздърпа косичките! И панделката ми в прахта се отъркаля. Виж я каква е мърлява и смачкана! А как само пъшкаше- като дърта, зла бабишкера... - проплака уплашено и сърдито русичкото Ане и се гушна в коленете на дядо си.
Дядо Дано, мъдър и жилав 92 годишен старец, остави недоплетената кошничка от ракита, която бе започнал от 2 дни, въздъхна примирено и взе на коленете си малката златокоска.
— Ех, кикимората ще да е била, детко. Сърдита е. Майка ти и чинка ти по цели дни и нощи висят у тоя техен... Фейс ли беше, мейс ли у оная кутия (знам ли к\'ва щуротия беше) пишат ли, пишат нещо и се хильотят, а къщната работа стои- гозбата недосготвена, дворът непреметен, дрешките ви с Росенчо неопрани, баща ти и чичо ти очите им не могат да видят...
— Фейсбук бе, дядо, социална мрежа е това в Интернет/ в компютъра- оная кутия, както я наричаш/, нещо като едно голяяяяямо село, дето хората се \"срещат\", четат и си разменят картинки и рецепти разни....
А каква е тази гадна кикимора, дето казваш?
— Не е гадна тя, сърдита е, ти рекох. Затова стене и ви скубе косичките, а и разхвърля и разсипва пепелта от огнището.
— Е, ние пък какво сме ѝ направили, та е сърдита? И какво общо има с нея Фейс-а на мамето и чинчето? Да не я е яд, че тя си няма компче и не може и тя да си чати с някого?!
— Не е това- позасмя се дядо Дано и погали момиченцето по разбърканата косичка. - Нали знаеш, че баба ти Роса се спомина миналото лято. Тя ми беше работна и кипра баба, никаква домашна работа не ѝ се опираше, всички строяваше и къщата ни блестеше и пееше от чистота и ред. Но Господ си я прибра от нас.
— Така е, дядо. И много ми липсва бабчето - целуна момиченцето старческата буза, по която предателски едрееше сълзичка - но.... да не ми казваш, че баба Роси е станала кикимора и ни е сърдита нещо?
— Знам ли, детко.... Старо славянско предание е това. Родово. Като умре най-старата баба в рода, душицата ѝ не ѝ се тръгва и остава у дома да помага и да бди над порядъка като Кикимора или Домница. И ако наследничките ѝ си вършат съвестно работата по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.* Това ще да е.
— Бррррр, страшно... А ще си отиде ли да почива тази душичка, ако вече не сме мързеливи и си гледаме работата?
— Сигурно ще си отиде.
— Ясно ... Ей сега тичам да скрия лаптопа на мамето в мазето. Ти нали няма да ме издаваш, деденце?
— Няма, няма - подсмихна се развеселен дядо Дано. Взе недоплетената си кошничка и завплита тънката ракита в една нова приказка.
-----------
* от Уикипедия