Той е в края на своето време:
стар, наивен и вярващ в доброто.
Има шепа звезди непотребни
и проклето перде на окото.

А сърцето му често прескача,
следва милото своя си ритъм.
Сред плеядите алчни играчи,
то приятеля нищо не пита.

Може би и Христос нероден е
или губи следите му в мрака...
Той отпива вода, разредена
с малка водка. И ляга да чака.

Но така и не идва ни Бога,
нито миг светлина пред очите,
само някаква смътна тревога...
Просто няма кого да обича.

Цял трепери до костния мозък:
\"Вяра, вино, последна монета...\"
И празнува по своему Коледа
на една съвършена планета.


Елена Желева. 25.12.2016 г.