На новородената ми внучка Цветана

И решиха в гората, животните

да загърбят враждите - безплодните.

Да посрещнат и те като хората

с мир и обич годината - Новата.

Украсиха със борови клони

пещерата просторна на слона.

Всеки носеше нещо за ядене,

а на бара дежурен бе заекът.

Вплете панделки в грива лъвицата,

с воалетка се кипри лисицата.

Вълчо сложи си фрак в тъмносиньо,

еленът – си наметна пелерина.

Пантерата обу високи токчета

жирафата - яка с безбройни копчета.

Облече Меца рокля със пайети,

глиганът си нахлузи пъстри гети…

И само Ежко плачеше горкият,

че късаше плата като хартия.

А щом не може дрешка да си сложи

той пред животните ще се изложи.

- Една идея имам - рече зайчето -

по твоите игли ще сложим лампички.

Като подвижна празнична украса

ще носиш светлина и много радост.