Детство мое, облечено в рокличка басмяна, в косата вързана бяла панделка засмяна и с боси крачета ние играем в топлия прах, който ни гали крачетата. Нямаше магазини, нито лакомства безброй. Единственото лакомство ни беше захарната тръстика и ние децата, наредили се на редичка вървяхме по пътя всяко захапало с острите си зъбки захарния прът и изсмуквахме сладкия сок. В нашата махала си имахме още лакомства. Един дядо правеше боза и ние си купувахме и си дробехме попара в една голяма земна паница. А друг дядо правеше захарни петленца, шарени захарни пръчици и цариградско на клечка. Ех, че бяха вкусни. А какви игри играехме само. В улицата към реката си правехме колиби в дивия орех, чертаехме си дама и с една керемидка хвърляхме и подскачахме на един крак. Къпехме се в реката, правехме си замъци в пясъка и скачахме от полегналата върба във водата. Играехме и на театър, разни сценки си измисляхме, бродирахме с цветни конци различни бодове, плетяхме, играехме на жмичка. А понякога играехме и на партизани и фашисти. Ние, момичетата бяхме повече от момчетата и бяхме партизани и се биехме с пушки от царевични стъбла и побеждавахме момчетата фашисти. После се строявахме, знаменосецът ни вееше знаме от дълъг прът див орех, ние нарамвахме пушките си, марширувахме и пеехме: - "Партизан за бой се стяга". А вечер изнасяхме програма на хората насядали навън на пейката и на столчета. Най-обичах да седна на тревата и да си сложа главата в скута на баба ми Гена, слушах ги какво си говореха, а аз гледах небето, звездите и луната и бях неземно щастлива. Есента, когато се береше царевицата, всяка вечер имаше пред някой двор седянка и цялата махала се събираше и с приказки и смях белеха царевицата, а ние децата помагахме, а после лудувахме и скачахме в шушляка/обелките на царевицата/ или правехме кукли и сплитахме свилата на две плитки. Нямахме още ток, имахме две дълги куки, закачени на куките на тавана и на тях слагахме газените лампи, това ни беше осветлението. И на него жените шиеха, плетяха, тъчаха. Ние играехме много и на филми в два отбора и казвахме филмите, които гледахме толкова много в киносалона или в лятното кино на поляната седнали на меката трева. Качвахме се и на ореха ни, който беше голям и разклонен. Имахме разни упражнения и оценки за всяко едно. Сестра ми Лидия ги написа на лист и на ореха го закачи. Вдигахме се на мускули и се качвахме нагоре по клоните, а после се премятахме от клон на клон и се спускахме долу на брезента. Всичко това мое детство беше толкова хубаво, бях на 11 години когато на 12 април, беше неделя се случи втората трагедия и за малко щях да изгубя и майка си. От този момент аз започнах да бягам от децата и от игрите, моето детство изведнъж приключи. И тогава там сама в пансиона, без близките си аз си намерих приятели и това бяха книгите, моите любими книги. Много обичах приказките, които баба Гена ми казваше, защото приказките винаги имаха щастлив край и накрая тя ми казваше: - "И три дена, яли, пили и се веселили. Една глава лук и приказката е до тук".