Тича малък Ежко
Бежко-Таралежко,
с` стомничка в ръчица
за чиста водица.

От изворче бистро
в снежната горица
да помогне иска
на свойта сестрица.

Болничка горката
лежи във леглото,
боли я главата,
пари й челото.

Дойде пролет, лято,
есен също мина,
литна птиче ято,
пак се върна зима.

Тръгва Ежко снажен
върви не се спира,
сериозен, важен
стигна до баира.

Назад се обръща
що видя насреща,
пред тяхната къща
сестра му го среща.

Натъжи се Ежко,
туй не му приляга,
да му викат Бежко,
а той да не бяга.

Тази броня тежка
със острички бодли
тя го пази Ежка
от враговете зли.

Малко е сърцето,
но е тъй горещо,
добро е момчето.
„Усмихни се, Ежко!“