-Мразù, мразù, мразù! – нашепваше Дяволчето, седнало удобно на лявото му рамо.

-Обичай, обичай, обичай!- извисяваше тънко гласче Ангелчето, надничайки от дясно.

А по средата Той/Тя трябваше  да направи поредния си избор. Взираше се отблизо в поредното лице и се питаше – кое е по-лесно, да мразиш или да обичаш. Причини и за двете можеха да се намерят.

........

Да мразиш, за някои, е смисълът на живота им. Изпълват се със злост, надуват се като балони и литват към измамни висини. Мразят тези хора, които не са били достатъчно обичани. Каквото е посято в душите им, такова избуява. Задушават се от мисълта, че Любовта съществува и не е илюзия.

Много хора харесват у себе си това, което ненавиждат у другите. Всичко е в подробностите, в онези малки нещица, които гледани прекалено дълго, започват да бодат очите. Изпадаш в зрителна измама. Колкото по от близо се вглеждаш, толкова по-малко виждаш! Отдалечиш ли се, картината се променя... Тогава не само виждаш, но и разбираш...

Трудно е да бъдеш Богоравен, но си струва всяко вдишване! Аз избирам да обичам!

Да мразиш или не, избираш ти!

AniJ(ツ)Eli®❤