/се нуждае да осъзнае, че света може да усмихва, не само наранява. И че когато се усмихваш и усмихваш другите ще си щастлив. И иска да избяга от себе си и да ни накара и ние да избягаме от него, дори от себе си.../

 

Този, който те наранява

се страхува от вълнененията си.

От това да послуша сърцето си

страхува се дори да мисли...

(в мислите си не мисли)

 

Този, който те наранява 

наранява най-вече себе си.

И не може да повярва.

В реалността на мечтите си...

( в чувствата си не чувства)

 

Този, който те наранява,

може да е лош или добър...

Но със сигурност потъва

в тъмнината, далеч от светлината.

( всички сме и добри и лоши,

но изборите ни са от значение)

 

Този, който те наранява,

мисли че е лошо, че е слабост.

Да се страхува и да страда.

Затова неудовлетворението

                  го удовлетворява...

( Не вижда доброто. Сляп е.

Не вижда смисъл да го избере.

Лъжа е за него. Нещастен е.)

 

И сам самичък отказва да

осъзнае, че може да е щастлив.

Че когато усмихнеш някого.

Ще усмихнеш и себе си.

( И воюва със другите.

Воюва със себе си.

Но така не знае, че 

всъщност бяга от това

да се бори със живота.

Да бъде смел и истински.)

 

Този, който те наранява

страда също, а може би

и повече, затова хвани

ръката му и да простиш...

                        се опитай...