Ода за едно бульонче трезвиняк от свински крачета и ушички със зелева чорбица!
Въз сабалън моя кукундрел Илия,
лаф тури, че му се пие върла раки́я.
Ама не сакал веки солена туршия,
оти бил поканил и некакъв комшѝя.
Разбуча се да не съм се подпичквала у бахча̀та,
а да съм им направила барем вълча салата.
Курдиса си в потурите двата крака
и замята опѝнци към хо̀ремага.
А я сестро, кво да ти думам,
като ша требе па` да слугувам.
Мойта дума се нийде не чува
и санким я па` ша подгъзувам.
Компирите ми още не са засадени,
а дърветата са веки в бели премени.
В курника няма кой да забръ̀ска,
че курешки има там от зимъска.
В полозите да имаше берем слама,
а то от лятоска `ич билям няма.
После, ярките оти били стриптизьорки?
То с мойта нескопоснотия, кви да са го̀рките?
Не щеш ли пристига комшията Марин,
да ми иска за кръчмата църен пелин.
Оти моя пиргишин са изпонапил
и че е бог Дионисий си е наумил.
Тръгнал да дири красивата Семела,
ама се спънал на кръчмата у́ темѐла.
С бабуна на куфалницата го доведоха вкъщи,
а моя пиандурник продължава да се мръщи.
С гьостерицата го цапардосах у́ главата,
а подир туй го завлякох и бухнах у́ кревата.
Седя, къзъм и се мая дека ще му иде края!
Ама редно е за благото му да се постарая!
Реших бульон - трезвеница да му направя,
белким после и на крака да мой го изпраяя!
Обух си кундурите и си преметнах абата
и крачоли замятах да накупя зарзавата.
Пътьом минах през буля Гергана,
щото дочух, че зелева чорба и остана.
Подир туй ойдох при Как` ти Сийка,
нищо че думат, че била гювендийка.
При нея от пиле мляко ша намериш,
стига само думи харни да намериш.
Пръжки си зъмнах, килце и половина.
Беха и оста́нали от прежнята зима.
При парясницата ланшна Тудора,
реших да потърся аз „месна“ опора.
Щото лИбовника и е баш транжор,
ама сал е и съде и добър ухажор.
Ойдох при нея за свинска главица,
за да стане блажна и харна чорбица.
Че ушите на прасето са много кални ми се чини,
пък и зурлата насреща ми се нескопосно хили.
Ама кво да се прави? Дума веки съм дала!
Ама май и по грозни неща съм вижда́ла.
Кат` се замислих... пача без крака не става.
Нека да е харна, барем свинската слава.
До́ма си одойдох и се здраво запретнах.
Кундурите изух и чорбата подметнах.
Раздиплих `се що имаше из бохчите
и с четка изчегърках калта от ушите.
Извадих от гераня прясна вода
и търках докът `сичко не побеля.
С яд карашѝк наскубах гюрлюк и самардала от двора
и в хаванчето чукам веки чесън, комай глава втора.
Лют пипер от сайва̀нта взех и бая сложих,
ама и `ич билям не се и разтревожих.
Сложих казана да ври върху саджака
и подир си кръстосах възнак баджака.
Кучета и котки дигат гюрултѝя по двора,
а петела жили опъва нейде на стобора.
Чесъна прогони дяволи и таласъми,
а Илия са възгещѝса, но обу и налъми.
Към банята повлече морни крака,
нищо че го боли още пияна глава.
После засърба от копанката вряла чорбица
и харно му доди тоз` бульон трезвеница!
Тааа, такава е нашата селската идилия!
В България сме все пак, а не в Бразилия!
Албена Хорозова
21.04./24.12.2017 г.