... с теб се прегърнахме, Любов сияйна!
Вечността се стопи в този кратък миг.
Две точки с допирателна в безкрая -
пламък див във забързан шепот тих.

Две обрулени прашинки сред жестокия свят,
всред Лунната соната в безмълвие топло.
Очите ни сърдечните си тайни мълвят
забравили за всичките ни стари, жални вопли.

Сега мълчим, Любов, сред нестихнал пламък.
И е много тихо по нашите звездни пътеки.
Онзи вечност-миг е все така миг кратък,
възпламенил прашинките да горят навеки.....