Къде си ти?! Аз - някъде далеч.
Пропука между нас доброто старо време.
И нищо, че сме мъничко добри,
и нищо, че сме мъничко големи,
след нас не спират кротки ветрове,
след нас не слиза слънцето отгоре,
а залезът е тайната ни кратка...
Забързани, безкрайно устремени,
ще пропътуваме нощта - загадка
и ще сплетем ръцете си, нали?!
Невиждащи, очите ни ще тънат.
Сърцата ни - по-бързи от капчука,
по тишината обич ще тактуват.
И ще поемаме по глътка нощен злак,
със поглед ще посяваме звездите.
Ще пропътуваме съня си мимолетен,
додето пътя да ни сторва мисъл -
невидимо и мъничко големи -
обичащи - аз теб, а ти пък - мене...