Сред късни часове агонизирам
и клада е последното ми време.
В руините на спомени се взирам,
дори надеждите са непосилно бреме.
Родилните води сега изтичат
и пеперудата на идното крила подава.
Черницата на бъдещето срича
с листа изядени от тихата забрава.