Поетите пишат за любовта - онази

скритата в гърдите

като притаен дъх,

без възможност

за ефирност.

Изстраданата - във години самота,

полепнала по дъното на

празна чаша.

Невъзможната - прехапвана

до кръв, от устните

които пият тишината,

когато птиците заспиват...

и дъждът е от сълзи....

 автор: Моник Валерѝ
дата: 21/02/2018 г.