Всяка сутрин ставам рано.
Тръгвам със молитва -
работа да свърша на полето.
А душата литна
като песен.
След като дойде сеячът,
идваше ми да заплача...
Един мъж приседна на полето.
И аз не разпознах Христос.
После знаех, че е Той.
Никога не го видях.
Той дойде и две думи каза:
„Помагайте си!”
Зърното бяха тези думи.
И ние си помагахме.
И имаше любов.
И ние никога нямахме нужда от нищо.
Когато имаше едната,
имаше и другата,
имахме всички,
давахме си...
бяхме щедри,
никой не криеше нищо...
И Бог виждаше сърцата ни...
„Сърцатите хора” ни казваха всички.
И много ни се учудваха
как така сме толкова богати
и си имаме всичко...
И никога нямахме нужда от нищо...
И винаги заедно ходехме на църква...
И принасяхме винаги своите дарове
на тези, които имаха нужда.
Ние, трите семейства.
Които чухме словото,
изпълнихме го
и то даде плод.
Децата ни последваха същото зърно,
ние им го посяхме,
както на нас Бог,
ние станахме като Божия Син - сеячи.
Той просто ни даде пример.
Словото!
Ние се сляхме със Сеяча.
Ние сме слети с Отец.
Светият Дух ни слива.