Кой запали огънят в моя двор?

Сълза не стига вече да го гаси.

Отправил някъде далече моят взор,

болка в сърцето и болезнена гримаса.

Ще изправя поглед Аз нагоре към небето,

ще гоня пламъци, червено зарево.

Дълго, дълго Аз ще срещам в мен детето,

кой запали огъня и с какво?

Ще стърже с длето болката в душата,

полята със сълзи и вишнево вино.

Дали това е божията отплата?

Огънят изгаря. На мен ми е едно, едно.

В.Й. 16.2.2018г.