Когато можеш, настигни ме!

По моя път не сваляй хвърчила,

звезди не покорявай и не спирай

слънца да ми прикачаш за крила.

Не съм измислица желана,

не ме рисувай както щеш,

топни ръце в една душевна рана,

ако си слязъл с нощния експрес.

Отдавна в мен момичето сребрее,

от патина металът му е скраб...

скрибуца анкарът от старата направа,

животът се оказа труден занаят.

Сред ятото съм стара врана,

летежът ми е скърпен с бял конец.

На пътища се навървях и все е бяла

мечтата ми да срещна истински летец.

Не чакам никого. Не спирам да те търся.

Но ти потропай в някой малък ден.

На две ще разделим и виното, и къшея,

постеля ще ни бъдат твоите ръце.

Достатъчен е покривът с комин отгоре

и мъркащата котка за късмет!

Почерних се от кулите съборени,

ела вратата да затвориш на Тодо`ров ден.