Харесва ми да те обичам!

Да се забравя някъде в очите ти,

да съм  виновно-глупаво момиче,

почти изгубило земята, тичайки.

Харесва ми да имам тебе,

светът да расне като прясна пита!

Да чупим залъци на чуждо време

и все да бъдем ненаситени...

Да тръгнем боси и без куфари,

с едни джобове от надежди голи,

телата ни, стаени въпросителни,

да се настигат без узнати отговори.

В кола от толкова мечти поискани

да тръгнем сляпо, без посоки;

ти можеш да шофираш и не питам

къде летим, защо любимо е високото!

;.

Харесва ли ти да ме имаш лятна

с очи върху класила нива,

с огромни трактори любовни тайни,

жребчета черни, святкащи копита!

Харесва ли ти да съм пролет мътна

и влажната земя да пуща пара,

загубено кокиче да ме видиш пътем,

за себе си да го запазиш с вяра?

Или пък есен златна, тежка и коварна,

а зиме да съм бяла и разумна?

Каквато искаш, назови ме!

Аз по` приличам с дяволица хитроумна

и мога змей да те направя див,

обичаш ли ме, очисти ме

от земна кал и от света ни крив.