С очи напълнени със синева
при себе си ме вика хоризонтът.
Но няма той с какво да ме зарадва
и с новина приятна да ме изненада –
аз, ветре тих, и тук да дишам мога,
и да рисувам по ливадната морава
с източените сенки на дърветата.
В познатото съм по-спокоен
и сам със себе си да бъда мога.