Втори път не питам и не искам.

Орехът обелва само твърдостта си,

щом засвири вятър и поръси листи,

ябълки се втурват да заспят съня му.

Имам си черупка. Не е дреха нова,

нито е дворец сред пръстен двор.

Орехово се завивам в костелива соба,

имам като Хамлет ядки отговор.

Сокът им е парещ, не за всеки.

Мога да опарят меката душа.

Стъпвам гдето сваря по йерейски,

малко чуват как ошетвам вечерта.

Под луна, по пръст, до сура нива

хвърлям земната си кожа с ориста.

Бялата си роба вися на рогата шипка,

в орехова дреха влизам да поспя.

Никого не питам и не искам.

Чупя от простора божия закон.

Имам своя воля и съдба четирилистна.

Толкова ми стига да съм леприкон.