в разлял се по клетките сок,
в нежен звън и в пяна от мечти...
В откраднат от друго измерение живот!
Облял замалко нажежените ми тъкани...
но когато стане ден - си тръгваш!
И оставаш предана на вятъра...
И след малко - пак във мен се сбъдваш,
под форма на желание по пясъка...
така ме париш, знай, така гориш!
Не можеш ли, спокойна, да заспиш!
Без да разрушиш ти нечии нощи,
без да караш да те искат още...