С пръсти вплетени вървях като дете,

топлина се пръска някъде в моето тяло.

По някога се питам. Какво животът ми отне?

Душа, сърце в мен ги чувствам като цяло.

Когато мислено глава опра до топлината,

чувствата в мен започнат да въртят.

За любовта тогава няма никаква отплата,

болките в душите с какво ли ще заплатят.

Аз чувствам  как сърцето вибрира издълбоко,

приличащо на нежен в душата земен трус.

Не съм недостижим и не живея на високо,

обичам на последната седалка да мечтая ,

на някой празен автобус.

                                              В.Й. 23.02.2018г.