Нека залостените в кабинетите не нищят с години наред дали 3 март трябва да е национален празник

ЗАЩОТО

този ден е ден божествен,
защото бе съдбата ни на клада;
не ден – с години, векове
България го този ден изстрада!

Със корени далечни – към Памир,
през Волжски степи с ханове, боили,
с онези племена през Дунава дошли -
табуните с развяти гриви…

С онези битки, екове,
с кънтящи в люта бран копита,
с оная стръв за роден кът,
с оная мъка преизпита…

С езически  и християнски кръстосани трагично нрави,
със идоле и богове, с умиращи във боя прави
достойни български мъже.

С онези майчици страдални
от скръб и ужас онемели
когато мъжката им челяд
дивашки орди са отнели…

С онези чети, воеводи,
курбан остали по върхища,
с дълбоки и кървящи рани
по осквернените огнища.

С оная клетва сред Балкана -
евангелие и камата,
с безсмъртното бесило черно -
олтар велик на свободата!

Байряци сърма и коприна,
с извезани слова и знаци,
с онези тайнства във душите
изляти в песните крилати!

С целувката на роден бряг,
смъртта на гордия войвода,
на подвига, изгрял в душите
и възкресил духа на роба.

С пожарищата на Април -
Батак, Перущица, Клисура…,
с тревожния сюблимен вик,
огласящ кървавата буря…

И с оня вихър, що извил
с вестта за руските витязи,
с понтоните по Дунав бял
над тежестите му талази…

С хоругви, китки и икони…,
с възторзи бе денят обвян
и целят народ ликува
от сбъднати мечти огрян…

Коне, оръдия, паласки…
„Вперëд“ и вихрени атаки,
от редника до генерала -
на щурм са руските солдати!

И залпове ехтят в простора -
Абланово, край Светлен, Бяла;
във ад превръща се полето
и Вревская във треска тук догаря.

Кънти, отглася ширинето…
ехтят редутите край Плевен
и Мъртвата му долина
възкръсва с вечния молебен!

И Тракия гори, огньове
и славна Трета опълченска,
и оня подвиг на Калитин
в Загора стара помнят днеска!

Нима художници, поети,
певци, актьори, историци
на оня Брянски полк помръзнал
не сте ли, Господи, длъжници?

И в равното поле Софийско
прииждат, тътне планината…
братушките във кал и сняг,
на щик донасят свободата!

На Шипка, оня връх белеещ,
забил челото си в небето,
не чувате ли вий, потомци,
съдбовното велико ехо
на оня писък от куршуми,
плющящото Самарско знаме,
как опълченците политат
от бога сякаш в бой призвани…

След походи, атаки, битки -
пороища пролята кръв
войната свърши в Сан Стефано
със договор – бленуващ връх!

Поклон пред всички във войната,
отдали мощ, дори живот -
пожертвани за свободата,
за чест на българския род!

Поклон пред финци и драгуни,
майор Горталов с оня щик,
а всички чинове военни
до сетния, но пръв войник,
на Драгомиров, Ернрот, Гурко,
на Тотлебен и Девенвил…

Столетов, Скобелев, Радецки,
огрени с подвига велик!

И нека Трети март да свети
в душите като сбъднат блян,
да се развяват знамената
на Шипка – гордия Балкан…

Камбани да ехтят по Българско
и паметта да бъде храм,
за да ни има и вървим към Бъдното
по път от труд и свяст огрян!

Донка Ботева