Умееш ли да се промъкваш през невидими гори -
във мъртви вейки допира на живото да дириш...?
Вълшебната поляна там - зад дивния тунел, лежи -
във ласките на вятъра-Орфей, магически люляна...
Камбанките издават жълт от красотата вечен звук.
Допират те главички от любов до смърт примрели.
Нагазваш в незабравки - сини от несбъднатост мечти,
опрял челото си от капчици роса в небесните предели.