Изпадналите дни от календара
се трупат в мойта мъничка душа.
А времето със тях и да ме скара,
от тях не мога аз да се лиша.

Че в крайна сметка те изграждат
годините ми, минали зад гръб.
Нали от тях до днес ми се пораждат
и радости, и мъки, че и скръб.

Така животът в пътя отминава
и той ме води в други светове.
Това душата- знам- го осъзнава
и тя затуй не иска грехове.

И ден след ден по пътя ми живота
поднася своя набелязан дар.
Заложил е за мене твърда квота
и става ми пожизнен господар.