Безпомощно въздиша огледалото,
красивото е счупило стъклото му,
танцуващи цветята му отлитат,
за да разкажат на небето митове.
Сърцата галопират в кръгове,
пресрещат си мечтите и угасват,
ако не виждат смисъла,
от който трябва да порастват.
В платната е оставил четката,
художник отклонил внимание;
забравил, че си плаща сметката,
когато нарисувал е страдание.
Животът е отключена галерия,
където акостират думите,
оставили за книгите съмненията,
очите пълнят си албумите…