Като песен

Ще те напиша като песен.
В очите ти, любов,
не виждам нищо друго.
В душата ми е есен,
за да бъде пролет,
нужно ми е чудо.
Ще те нарисувам
върху лист хартия.
И без туй от сърцето си
не мога аз да те изтрия.
Да беше сухо старо вино,
какво остава ми, освен
да те изпия.
Такава си, любов,
искряща, впепеляваш.
И вино ти да си,
дъх не ми оставяш!
Но...
Нищо!
Ще те пия наведнъж!
Бъди порой,
бъди проливен дъжд!