Когато зимата рисува,

навън ти погледни!

Повярвай, гледката си струва,

как слънцето от студ звъни.

Перца от скреж лепят се по стъклата,

красива хлад от всякъде струи...

Висулки лъскави блестят под перилата.

Очаквам някой! И може би това си ти.

Прозорците във утринта са ледено студени,

дъхът един не стига да ги стопли... Знам!

В рисунките от скреж ще има някакви промени...

Но само, ако в стаята не съм със любовта си сам!