Разпъната стене Човещината,
в безплътността й се коват пирони,
и кръв невидима се стича по земята
сред скелети, дървета без корони.

Покрита с тиня плаче Любовта
пред Порното бушуващо епично,
което тъпче я с усмивка на уста
и иронично и повтаря: "Нищо лично."

Завързана е със вериги Свободата
и жилят я камшици клевети,
а тя напразно търси във сърцата
на хората... те вярват във лъжи...

Надеждата е върната във Времето
и няма как да свети тя пред нас,
и страх расте заменяйки отнетото.
В каруца волска... впрегнат е Пегас...

Оре земята някакво Безумие
и раждат се Чудовища и Демони...
Във вените ни настанено е безкръвие,
а във главите ни... се чуват странни шепоти...

Витае дух от Нищото роден,
и сам, уж, също е такъв...
Но храни се от светлият ни ден,
и жаждата си утолява... с кръв...

Расте огромен, чернокрил и сила сбира,
насита няма алчният му глад,
и рови се във нас, и път намира -
звездите гаси в личният ни свят...

     *****

Роди се Демон! Демон се роди!
Невидим Звяр и стенещо присъствие.
Живее в нас и храни се с мечти,
и няма кой да спре това нашествие...

Защото правим се, че не го виждаме.
Защото крием се, затваряме очи.
А истината е, че без да се обиждаме,
все вярваме, че друг ще ни спаси...

14.09.2014.

Георги Каменов