Все там краката ме носят,

по павирани улички криволича –

само очи да затворя,

и мисли, чувства в Созопол ме повличат.

Миризмата на риба ме връща

в малката дървена къща –

там стара смокиня расте,

рибарска мрежа мама плете.

Нос залепил на малък прозорец

на залез неповторим се любувах,

как слънцето се скрива зад Черноморец,

а чайка сребриста в залива плува.

Обичах да скитам в римните тесни,

да се клатушкам в лодката остаряла,

заслушан в рибарските песни –

мечтата ми слънцето пак е събрала…

Обичах ритъма весел на мотора

от лодката спираща на пристана.

Обичах да се взирам далече в простора

и се питах – „сън ли е или истина”.

....

Елате в Созопол – града на спасението.

Отдайте се на мига и забавлението.

31.01.2018 г.

                                                       Иван Данчев