Ще оглушеем от мълчание. Защо

и тази нощ привикваш с тишината.

Пришихме си най-тежкото клеймо -

за грешките - неволната разплата.

 

Ще оглушеем от мълчание. Но как

в мълчание животът ни ще мине,

щом тишината е най-светлото петно

в обратната страна на мрака?!

 

Ще ослепеем ли от нея?! Надали

в очите ни щурците ще проплакват,

сънувайки зелените треви,

и в спомените за дъждовното си лято.

 

Ще оглушеем от мълчание. Нали?!

Щом тишината се превърне в време.

Сънувайки зелените треви,

и мъничко различни - с тебе.