Като печат в сърцето ми остана
една полянка с дъх на минзухар.
И топлата ръка на мама
с поредния букет набран.
Всяка пролет с нетърпение,
снеговете почнат ли да се топят,
ние тръгвахме на наблюдение,
минзухарите кога ще разцъфтят.
Сякаш от целувката на слънцето
буди се скованата земя.
И за благодарност, връща му
на лъчите цъфнали цветя.
Мама вече не е между живите.
Полянката остана надалеч.
Но в мене още живо е красивото,
предадено с любов, без реч.