Оставам тиха и незрима

за шумния околен свят.

Гледам го, а в него има:

кой е по и най-устат,

хвалби и шумни писари,

скупчена тълпа, сеир,

встрани стоящи бисери -

учат се на келепир.

Така керванът лъкатуши.

Днес е тук, а утре - там,

мачка с гумени ботуши

и няма милост, нито срам.

Останах още по-объркана -

стъпките големи са, видях!

А аз съм много, много сбъркана -

не мога да вървя по тях...

Е.И...?