(В памет на момчетата от Брянския полк, които загинаха до един в лютата зима, там, горе, на билото на Стара планина, за освобождението на България от турско иго!)

 

Плачат хълми и чукари,

лазят гъстите мъгли.

Вие снежната фъртуна,

стенат върше и скали.

За Альоша и Серьожа,

Ванка, Миша и Степан

спомня горе планината,

спомня гордият Балкан.

Спомнят брянските момчета,

спомнят гордите мъже

що от севера дошли са.

Как България зове,

векове за помощ вика

в робство тегли векове.

И запустили полета,

родни майки, домове,

литват брянските момчета -

буйни, вихрени коне.

Прелетели сто полета,

зимата ги тук скова.

Билото на планината

от телата почерня.

Стискат мъжките юмруци,

саби, пушки, щикове ...

Занемяха песни, звуци,

мраз скова ръце, нозе.

Плачат хълми и чукари,

лазят гъстите мъгли,

вие снежната фъртуна.

Стенат върше и скали

за Альоша и Серьожа,

Ванка, Миша и Степан.

Спомня горе планината,

спомня гордият Балкан ... !!!