Не зная, може някой ден
да се събудя примирен
и непреминалата жал
да скрия в слънчева печал.
Да нося своето сърце
в двете изстиващи ръце
и мисълта ми да се спре
с премръзнали от студ нозе.
Но тишината на мига
ще гали моята душа
и в красотата ще горя
на неродената тъга...
Ще чувствам своите очи
от неизгрелите звезди
да молят огнения плен
на кладата родена в мен.