Душата ми - разпиляна на части,

в сърцето ми усмивка иска да изгрей.

Любовта дълбоко ще ми каже здрасти,

в мен достигаща до своя апогей.

Събирам Аз парченце по парченце,

разцъфват в душата пролетни цветя.

Някъде в сърцето ми треперещо листенце,

с теб, повярвай, искам да летя.

Душата някъде в далечното се слива,

няма нищо, което да я спре.

Тъй мечтаех топлото в мене да се влива,

когато падам да има кой да ме подпре.

Ти искаш ли да съберем душата?

Да бъде както винаги в едно.

Когато срещна някъде съдбата,

да няма никога в душата ми петна.

В.Й. 01.03.2018г.