Защото закъснява пролетта

и зимата от мен не си отива,

отваря стари рани любовта,

плете в душата  паяжина сива.

Превръща се тъгата ми в сезон.

Мечтая пролетта да ме събуди.

Но под изумрудения небосклон

светът е пълен с мъртви пеперуди...

Таня Симеонова

05.03.2018 г.