Във вятърното атомно небе,
мечтите ни аз пазя съкровени
и винаги във моето сърце
безброй надежди греят белостенни.
Обгръщам се със тях аз всеки ден
и тихичко раста във свойта къща,
а пътят ми от вярата спасен
в безвремието бавно ме завръща.
По-силна съм от своето преди,
във мен е избуяла добротата,
а в своите усмихнати следи,
оставям знак за радост от дъгата.
Обича ме едно момче
безмълвно ме дарява с кротка нежност,
във неговите огнени ръце,
се чувствам окрилена в безметежност.
Той пази мойта звездна свобода,
нарича ме със името Любима,
Единствена за него съм в света,
усещайки се истински щастлива.
Така ще бъде милион лета,
ще пазим ний за вечност светлината,
преборили нелеката съдба,
ще заживеем волни в синевата.

06.03.2018г.
Елица