Вече е утро, събуждам се. Обстановката е непозната. И очевидно съм в хотел. А щом се събуждам в хотел и то в делничен ден, това означава, че имам да свърша някаква работа.
   "Хлааавииииик!" Женски глас вика някого. Но може би, така ми се е сторило. Може би градът просто се шегува с мен, като ми поднася една от неговите стари истории... "Хлааавииииик!" Настана тишина.
   "Имало едно време един цирк. Пътувал циркът по широката земя, от град на град и от село на село. Навсякъде се появявал малко преди обед и разпъвал огромната си шатра на площада. После изпращали Добрия Смешник Плюс и Известната Дресьорка и Жонгльорка Минус да съобщят на всички деца, че Големият Много Известен Цирк вече е пристигнал и следобед, след съня, ще даде гала представление за тях.
   Зарадвали се децата. Обядвали и после поспали. След това се събудили, измили си очичките и се облекли празнично..."
- Заспа ли вече? - попитали.
- Не - отговорили.     Аз се храня. Дъвча бавно всяка хапка. После си мия зъбите и си лягам.
- Сега ще вечеряме - съобщават. - Ето зад тази врата. Ще се храним. А сега ще те изям. - поглежда момченце в книжка с картинки.
- Какво е споменал Вълкът? - уточнява русокосо момиченце.
   Но това беше вчера. И по-точно - вечерта.