Да си призная честно, дори не съм и дръзвал да допусна подобен въпрос в главата си. И не случайно. Майка ми, бе възпитаничка на големия музикален педагог Тамара Янкова. Тя обожаваше класическата музика и свиреше виртуозно на пиано. Притежаваше огромна фонотека, набавена предимно от чужбина. От ранното си детство бях приучаван от нея да прослушвам всевъзможни плочи с произведения на предкласиката и класиката. За музикалната култура, която тя ми даде, ще съм й винаги задължен. Моцарт бе сред любимите й композитори. И макар той никога да не стана и мой любим композитор, изпитвах преклонение пред неговата несъмнена гениалност. Да не забравяме, че тримата най-плодовити композитори за всички времена са Йохан Себастиан Бах, Йозеф Хайдн и Волганг Амадеус Моцарт. Но докато Бах умира на 65 годишна възраст, а Хайдн на 77 годишна възраст, то Моцарт умира твърде млад - на 35 годишна възраст. Огромното му по количество творчество прави трудно обяснимо, дори и от чисто техническа гледна точка, как въобще е могло да бъде записано за толкова кратък интервал от време. Моцарт е композитор, обладаващ т.нар. абсолютен музикален слух /такъв впрочем е имал и Бетховен/. Той е можел да оркестрира творбите си наум. Особено показателен случай в това отношение е неговият 21-ви концерт в до мажор, написан и оркестриран само за една нощ - творба, с която би могъл да се гордее всеки композитор. Втората част на тази творба /аndante/ днес съставлява един от най-знаменитите Моцартови шлагери. Тя твърде често бива пускана по най-различни радиа. Друг такъв Моцартов шлагер е 1-вата част на знаменитата му 40-та симфония g-moll. Някои неизкушени в музиката любители често я бъркат с Малка нощна музика на същия композитор. На няколко пъти ми се е случвало да се сблъсквам с подобни екземляри, като в единият от тях се стигна до истински конфуз, защото лицето в продължение само на половин час сбърка два пъти въпросните мелодии! Други знаменити Моцартови шлагери, днес озвучаващи масово дори джиесеми, са Котешкият и Турският марш на Моцарт. А какво да кажем за елегантната му 8-ма соната - едно върховно естетическо изящество! Венец на Моцартовите шлагери е една част от знаменития му Реквием /последната композиция на гения/, известна като Лакримоза.
За Моцарт няма тайни в музиката. Той твори в абсолютно всички музикални жанрове, при това с голям успех: серенади, сонати, симфонии, опери и пр. Музикален вундеркинд, малкият Амадеус дължи музикалното си образование изцяло на своя баща Леополд Моцарт - вещ музикален педагог
и добър композитор, обучил на музикално изкуство и сестрата на Моцарт - Нанерл. Вън от съмнение е, че точно Моцарт е еталонът за музикален гений, а може би и за гений въобще. Не мога да си представя, че на Земята съществува някой, който би поставил под съмнение Моцартовата гениалност. Тук добавям, че самият Алберт Айнщайн е обожавал Моцарт и заради него се е научил да свири на цигулка. За съжаление в романа на Дейвид Вайс "Възвишено и земно" е извършено най-лошото. Под формата на биографичен и романтичен очерк за Моцарт, същият е представен в напудрен, силно идеализиран и безкрайно захаросан вид - като идеално същество без слабости. Уви, човекът Моцарт е имал редица слабости и в никакъв случай не е бил приятна и привлекателна личност. Може смело да се каже, че неговата същност има своите демонични нотки, а битуващата сред мнозинството от музикални любители версия, че Моцарт е бил отровен от завистливия Салиери, е изцяло продукт на Пушкиново преувеличение. Салиери е бил дълбоко религиозен и талантлив композитор и е малко вероятно да е изпитвал силна завист към Моцарт.
За пръв път почувствах какъв е бил реалният, а не хиперболизираният Моцарт, когато прочетох изследователския етюд на Георгий Чичерин, озаглавен "Моцарт". Дворянин по потекло, Чичерин е оставен жив от болшевиките, когато те идват на власт, за да им служи, защото тези презряни простаци не са разполагали с културни кадри. Чичерин е обожавал Моцарт и грижливо е изследвал неговото житие и битие. След прочита на неговия труд, гледах и филма на Милош Форман "Амадеус". Той затвърди представата ми за Моцарт, получена от Чичерин - далеч не розова! Всъщност може да се приеме за вярна хипотезата, че Моцарт е страдал от болестта на Жил де ла Турет. Склонността му към игра на думи, манията му към часовници и механизми, тиковете с които е бил известен, както и прословутото му сквернословие, затвърждават това убеждение.
В семейството на Леополд Моцарт, често идват на гости музиканти и композитори. Те съставляват душата на прелестни вечери, омагьосали въображението на малкия Амадеус. И най-важното се състои в това, че вундеркиндът се е нуждаел от божествен музикален тласък. Нуждаел се е от това да приеме в себе си нещо, което да превъплъти в свой собствен стил, а защо не и да го заимства наготово като една матрица. С една дума да се възползва от изключителното си чувство за пластична адаптация! Точно тогава, случайно или не, се появяват композиторите: Йохан Готфрид Екарт /1735 - 1809/, Йохан Шоберт /1740 - 1767/, Леонци Хонауер /1735 -?/, Херман Фридрих Раупах /1728 - 1778/. Гостувайки на сем. Моцарт, те са носили свои току-що издадени произведения, предимно сонати, изпълнявани от Амадеус и Нанерл. Част от тези произведения са произвели огромно впечатление у малкия Моцарт и вероятно по съвет на своя баща, а и възможно с негова асистенция, 11 годишният Амадеус ги преработва в своите знаменити 4 концерта за клавесин с оркестър. Именно Шоберт, Хонауер и Раупах са главните подбудители и вдъхновители за тези изящни концерти. Горещо препоръчвам на читателите да ги чуят в изпълнението на виртуоза Алексей Любимов и под диригентството на Лев Маркиз.
Огромно влияние върху Амадеус имала музиката на Йохан Шоберт. Не искам да се изсилвам, но именно стилът на този композитор малкият Моцарт вселява в себе си. Тази музика сякаш му взема ума и буквално го омагьосва. Шоберт се установява в Париж през 1762, ставайки придворен изпълнител на клавесин на принц Конти, а между ноември 1763г. и март 1764г. Моцартови са също в Париж. Тогава и става запознаването. През 1778г. Моцарт пише своята знаменита 8-ма соната /по каталога на Кьохел: a-moll, KV 310/. Във втората й част той почти буквално копира първата част - Andante poco allegro, на 2-ра соната на Шоберт. Но Шоберт отдавна е мъртъв. На 28 август 1767г. той, съпругата му /французойка/ и едно от техните /две/ деца, умират при отравяне с гъби. Интересно е, че 11-годишният Моцарт във втората част на своя клавирен концерт - KV35 по каталога на Кьохел, отново използва за първооснова цитираната част от творбата на Шоберт. Особено любопитно е, че когато прослушаме знаменито andante от 21-ви концерт в до мажор на Моцарт /за тази част вече говорихме по-горе/, след като преди това сме прослушали Andante от 2-ра соната на Шоберг, ние ще осъзнаем, че нищо в музиката не се пръква от нищото, дори и при най-големите гении. И не е ли удивително, че днес почти никой не изпълнява тази соната на Шоберт?
Научавайки за всичко това, си поставих за цел да установя, дали и в други случаи Моцарт не е заимствал от творчеството на други композитори. Искам дебело да подчертая, че по онова време е имало конвенция за допустимост на подобни заемки, особено когато те са били оповестявани в явен вид и се е касаело за вариации по дадени теми. Моите търсения се увенчаха с известен успех, което не скривам ме огорчи, защото разбрах за сетен път известната максима, че и на слънцето има петна. В K18 - симфония в Eb на австрийския композитор Карл Фридрих Абел /1723 - 1787/ Моцарт заменя обои с кларинети, вероятно по време на престоя си в Лондон през 1764г. Известни са още много случаи на навлизане в чужда територия от страна на Амадеус, но въпреки тях гениалността му е неоспорима!