От пяната родена и сърцето
в дъхът на сънищата от безсънни нощи,
бленувана от лудите поети
преди стихът да е измислен още.

Роди се под лъчите на луната,
която изчерви се и се скри,
облечена единствено с косата
и тайните във своите очи.

Но тя от друго нямаше и нужда
(то само щеше просто да и пречи)
Родената сърцата да събужда
не е родена за да носи дрехи...

И ето, оттогава не се спира
сърцата да преплита в йероглиф,
души различни, във една да вплита,
светът да прави по-добър и жив.

Но се пазете от гневът на Афродита,
от скритото във голото и тяло,
от женското във нейната природа,
от пламъкът и нажежен до бяло!

Безброй сърца превърнала е в пепел.
Безброй животи сринала е в бездна,
че нравът и мени се като вятър,
дошла е тук, ранява и изчезва...

И колко ли сърца е разпиляла
във вид на малки камъни по плажа,
на който тя роди се гола, бяла -
Това и аз не мога да ви кажа...

А другите, събудила в гърдите,
тях виждаме ги въпреки луната.
Очи вдигни и вгледай се в звездите -
Опитай сам да преброиш сърцата...

26.04.2014.

Георги Каменов