Ръкавицата на предразсъдъка-жена скроена е

от кожата, нещавена, на мъжко его.

Съшита калпаво от субективни мнения,

отколе сочи с комплексарски тремор

непознато в глъбините си Явление.

Как с пръсти оковани ще изминем

пътя до най-фините трептения,

през пластове на свян, ранимост...?

Простима ли е тази слепота,

с която слагат лековати етикети

приспаните ни, закърнели сетива?

Приемаме за даденост усмивка светла,

прегръдка топла и луна копнежна,

пропускайки в очите ти нощта,

на устни ъгълчето скрежно...

Част от твоята девича самота

полюшна лодката, напусна кея

в море Несигурност. А мъртвото вълнение,

с ръце безветрени, изнудено, отведе я

до острова, наречен Недоверие.

Милосърден е брегът му, пак приел ни

в бури, след поредното крушение...

Днес, без ръкавичка, цвете взели,

пред теб изкупваме в едничък ден,

година незачитане и безхаберие.

Къде съм аз ли? - Ето ме и мен,

в ръка с проблясъка на мъжко угризение.