Жена съм! С протъркана вече душа!

Като тежка котва ме дърпа сърцето
към продънената до болка зла самота
и изригвам като от „на Ада“ ателието...

 

Като въздушен балон се понасям
и обхождам своето родословно дърво.

Вощениците бавно и  с болка загасям.

Превърнах своята мъка в Божество...

 

Прегръщах луната и целувах цветята

Кули строих и до безвъзвратност руших!

Черни Безметежници повиках за събратята.

С бели конци бавно живота си съших.

 

Кърпих! Разшивах! Бродирах бод подир бод!

Като балерина на палци до припадък тацувах.

Бях и самоотвержен житейски гръмоотвод.

Прекомерно дълго с вярата си до кръв воювах.

 

Преплувала съм хиляди звездни морета

Гълъба на Любота съм хранила от шепа

Като глухарчена вярност посявах семена,
ходих по тънка жица като циркова жена.

 

Бурите смело ги срещах с гърдите си,
а луната привързвах с любовно въже.

Славеи пяха възторжени песни в душата ми,
но живота се оказа изродско малко джудже.

 

В огнени лави стремглаво се вливах.

Бях непочистено от патина сребро.

На кол за назидание  сама се набивах,
но докрай продължавах да правя добро.

 

Била съм и ще си остана ЖЕНА!

Чиста и вярна докрай на Любовта!

 

Албена Хорозова

 

06.09.2017 г.