Тъй се раждаха нещата

след чашата кафе или аперитив,

посланието на сърцето към сърцата

със откровение на вечно търсещия си мотив.

Творението има свойта люлка,

творението има свойте пелени,

зародишът прохожда подир грееща светулка,

за да разцъфне в храст на озарени бъднини!

Плодовете под лъчите се множат

огрени от искряща младост,

с криле на пролетното ято ще кръжат,

за да разнасят светлина и радост.

В лозята на съзряващата благодат,

гроздове едреят и преливат,

от люлката покълва аромат

и цветовете рожбите си преоткриват. . .

гр. София, 08.10.2016г.