Обувките ми пълни са с мечти.
Бразилката във мен върти бедрата.
А дядовият орех костелив,
Бележи ми със истинска позлата.
Прегаря извор, черното момче
В прахта заравя морните си длани.
От слънцето потеглят светове
на парещи прочувствени савани.
Препълва се сърцето ми със страст.
Крилата искат мощно да се реят...
Захвърлям всичко и остава тя -
Душата ми забравена на кеят.
Стефан Стефанов
08.03.2018 ГББГ