По грапавите коловози
на пътищата в битието
червеното не са цъфтящи рози,
а просто кръв, изтекла от сърцето.

Следите ни се крият в светлосенките,
в отенъците на изминатото разстояние.
И често повече от тях са в сенките
привлечени от тъмното влияние
на мрачната половина в нас...

Във ехото се чува странен глас,
камбанен звън и вълчи вой.
От тъмнината лъха на поквара, сласт
(тъй слаби сме да устоим)
В магията на мрачната и власт
към нови сенки пак напред вървим,
и пак петна от кръв, червени рози,
посяваме след нас
по грапавите бездни - коловози...

08.05.2014.

Георги Каменов