Тихо в тебе пулсирам, като буйна река
и посока намирам тъй далеч от страха,
претворявам се в птица, после двама летим -
две вълшебни звездици във простора блестим.
На мъхлясало пънче сядаш ти във нощта,
търсиш моето зрънце във добри небеса,
аз отгоре те гледам и подавам ръка,
със крило те прегръщам и със малко тъга.
От любов все огряни се преплитаме с теб -
две сърца разпиляни между огън и лед,
нашта приказна тайна ще остави завет,
по пътека безкрайна ще пребъдем навред.

09.03.2018г.
Елица