Вървят тела по хлъзгавите стълби,

залитат с мокър и обречен ход,

излъгани надежди гълтат,

сражават се във бурята без гръмоотвод.

Кънти смехът по стъпалата,

прескача ги със грозен фалш,

плетат се в рани петилата,

смехът със тях жестоко се е подиграл!

Хвърчат на стълбището острите стъкла,

ръцете бършат кървавата пот,

размахва грива кривата метла

във гърча на разкаляния под...

Пътищата хванати в тунели

робуват в дълъг бездиханен плен,

крачките се блъскат във предели,

ками забиват се във взора

празен и до болка уморен.

Пързаляш се по нещо като уж нагоре,

а стълбите разтварят се в пропадащ път,

вкопчваш пръсти в перилата,

видял прегърбените силуети да пълзят.

Влачат се изтритите подметки

във изнурителния маратон,

очакват зад завоя сетен път нагоре

с подкованите усилни стъпки

по стръмния дъждовен полигон!

гр. София, 20.02.2017 г.