от тъмната страна на утрото
небето покосило всички облаци
до сиво фокусира пътища
отвлича ги без всякакви възможности
да бъде върнато отново простото
стъклата са начупени вълнения
изхвърлени от думи непотребни
избягала пленителна усмивка
с добро не може да се срещне
по тялото остават всички белези
пренесли двата циферблата
показали на прашните обувки
че жалбите по детските лунички
остават за след няколко живота