От нашите прищeвки и амбиции,
и небесата вече изнемогват –
домогвания до какво ли не
из въздуха витаят.
В кълнилото разсъмване
се скита мисълта ми
в уханието пролетно
на цъфтяща близост.
И пак съм аз невидим пришелец
в селенията на нощта,
но пак дали от моя допир
ще се събуди утрото,
дали ще мога
от тишината музика да сътворя?