Напомням само, че това е песен,
извираща от момини гърди,
преливаща по парещи дъги
и припевът не ще е никак лесен.

Ликът се носи като лист всред есен.
Мелодията с вятъра лети
през хиляди прозорци и врати,
приличаща на карусел чудесен.

Насладата разпуска край морето.
Засрамено до болка е момчето,
но чува само приказният глас,

зовящ го силом към потайни бездни,
въздигащ го към сводовете звездни
и хвърлящ го във пурпурен екстаз.

Стефан Стефанов
12.03.3018 ГББГ