Трептиш във мене кротичко с дъжда,
обгръщаш ме с горчивата си нежност
и в тиха споделена самота
душите ни се сливат в безсловесност.

Пронизваш мойте пътища безброй,
от мислите ми донасита пиеш,
мечтите ми досбъдваш зад завой,
докато в тъмно сенките ни криеш.

Предавам се изцяло в твоя плен,
издигам се вълшебна и копнея,
в смеха ти от смеха ми озарен
при изгрева аз знам че ще изтлея.

Танцуваме невидими в нощта,
пулсират наште общи коловози,
досбъдната за двама любовта
я пазят междузвездни еднорози.

Със утрото напускам този свят,
а ти се будиш някъде далече,
във този тъй магичен кръговрат,
да се въртим съдбата ни обрече.

13.03.2018г.
Елица